Лъжата е вид нравствено поведение.
Тя е твърдение на неистини или манипулативно изкривяване на истината. Лъжата е съзнателен акт (несъзнавана лъжа няма).
Целта на човек който лъже е:
– да скрие свои действия, които окачествява като лоши, т.е. да оправдае или прикрие негативни деяния като – кражба, измама, изневяра и др.;
– да отклони другия от правилният път и да го насочи в погрешна посока, от което има полза и с което да му причини вреда
– да скрире неприятни факти, които биха разстроили друг човек (благородна лъжа) и др.
Лъжеца използва най-лесния и бърз (но нечестен и примитивен) начин за постигане на целите си – да “надхитри” другия. Но това е най-компрометиращия начин, защото той ще изпадне в много неловко положение, след като кражбата бъде разкрита.
Лъжецът трябва да има предвид, че лъжата ще бъде разкрита и преди да излъже, да си представи сриването на авторитета си и неудобството, което ще изпита при това. Той трябва да знае, че с лъжите си нанася голяма психическа вреда на другия, която се отразява и на физическото му състояние. Лъжата действа унищожително.
Лъжата е акт на неуважение, незачитане на достойнството на другия, на презрение, а в много случаи и на омраза.
Тя е проява на свръх егоизъм, който преминава дори в жестокост. Често лъжецът, изпитващ презрение или омраза към другия, в същото време изпитва удоволствие и радост от нанесената вреда върху психиката му, да го види страдащ, унизен. Той често се проявява като много любезен, усмихнат, внимателен, за да повярват на лъжите му.
Честността е най-важното качество и най-голямото достойнство на човек. Само чрез истината човек може да разбере действителната ситуация и да прецени по кой път да тръгне.
