Валидността на полиграфското изследване е между 95% и 99%. Липсата на 100% произлиза от факта, че крайният резултат от едно изследване може да попадне в една от трите зони: истина, неопределеност или лъжа. Зоната неопределеност е създадена с цел защита на изследваните лица от погрешен краен резултат.

Предтестовият разговор е напълно конфиденциален.

В тази фаза изследваното лице има всякакви права, включително и да откаже изследване. Но ако има някакви притеснения по конкретен въпрос, трябва да ги сподели и да обясни къде е проблемът. Така въпросът може да бъде адаптиран, за да се зададе коректно.

Ние, хората, сме свикнали да слагаме проценти на истината. Казваме – това е 60 процента истина, това – 70. С полиграфа обаче не е така. И пет процента да има неистина, той приема отговорът за лъжа. Ще ви дам пример. Човек, който за 10 години е излъгал работодателя си един-единствен път. Ако калкулираме всички случаи, ще кажем, че това е честен човек. Но истината е, че той е излъгал ръководителя си.

Ако не помни съзнанието, помни го подсъзнанието и тялото ни. Ние сме по-сложно устроени, отколкото си мислим и съзнанието не е пълен господар на нашия психичен живот. Още повече, когато се обсъждат въпросите, човек насочва мислите си в тази посока. Обикновено ние не ревизираме непрекъснато живота си и професионалното си ежедневие. Но когато човек е поставен в такава ситуация, той насочва мислите си в тази посока и започва да прави ретроспекция на нещата, които е вършил.

Категорично не, тъй като полиграфът измерва и отчита промените в гръдното и стомашното дишане, сърдечната дейност, кръвно налягане и пулс и електродермалната активност на кожата. Всички тези реакции на организма са неволеви, контролирани от вегетативната нервна система и няма как да бъдат манипулирани.