В книгата “Излъжи ме, ако можеш” от Пол Екман , който обяснява какво представлява лъжата, как да се разпознава и как да се предпазим, когато някой ни лъже. Той обяснява защо полиграфът не е достатъчно надеждно средство за разобличаване на лъжата, също и за изследване на скандали от американското публично пространство и каква е ролята на лъжата в тях.
Според Екман има 2 основни типа типа лъжа:
- Прикриване – премълчаване или прикриване на истината;
- Фалшифициране – съобщаване на лъжлива информация, с цел изопачаване на истината
Няколко разновидности на лъжата:
- Признаване на дадено чувство, но лъжливо посочване на източника му;
- Казване на истината под формата на лъжа – признаване на истината, но толкова преувеличено или иронично, че мишената остава не информирана или заблудена
- Полуприкриване – признаване само на част от истината, за да се отклони вниманието на жертвата от онова, което се прикрива;
- Подвеждане към погрешно заключение – казване на истината по начин, който оставя жертвата с обратно впечатление за смисъла на изразеното;
Според Екман съществуват 2 вида знаци за измама:
- Изтичане на информация – когато лъжецът неволно разкрива истината;
- Сигнал за измамно поведение – когато поведението на лъжеца сигнализира само, че това, което съобщава, е невярно.
Защо лъжите понякога не успяват? Има редица причини за това, ето ги и тях:
Вижте още: 9 начина да разпознаем, че ни лъжат
-
Грешка в лъжливия сценарии –
когато човек си състави лъжлив сценарии, трябва да измисли и лъжливи детайли, които да подкрепят истинността му, иначе изглежда неистинен. Това обикновено е трудно да се поддържа във времето, за разлика от една истинна история, която се помни много дълго време и е лесно човек да се сети за детайли без да се напряга;
-
Лъжи относно чувства –
когато са намесени чувствата, вместо разума, е много лесно източника и самото чувство да се интерпретират по грешен начин;
-
Чувства при лъжата –
когато човек излъже за нещо, несвързано с емоция, например, кражбата на служител, който краде пари от работодателя си, не е свързано с емоция, но когато обвинят друг човек за неговото деяние, той може да се изненада или да се зарадва, които са индикации, че всъщност има нещо общо с кражбата;
-
Страх от разобличаване –
когато човек се страхува, че ще го разобличат и това би му донесло много по-голяма вреда, ако сам си признае.
-
Чувство за вина –
когато човек се чувства виновен за последиците от лъжата и предпочете да признае, вместо да носи още по-голямата отговорност от последиците.
-
Удоволствие от лъжата –
когато след лъжата идва приятно облекчение, гордост от постигнатото или самодоволно презрение към излъгания наивник. Ако тези чувства не бъдат прикрити, могат да издадат лъжеца.
-
Думите –
Екман разказва една история за негов колега психиатър, с който се видели една вечер. Екман го попитал дали се оженил, а колегата му казал: “Човек като мен за какво да се жени?”. После се консултирал за съвет как да лекува своя пациентка, която била замесена в бракоразводно дело. Нейният любовник бил женен, когато жена му разбрала за изневярата го осъдила и сега медицинската сестра, като психиатърът казал: “Съпругата подала обвинение срещу съпруга си и ТОЙ спечели делото.”. Тогава Екман го поправил: “Искате да кажете ТЯ спечели делото.”.След като го поправил, помолил да обясни грешката си, но получил стандартния отговор,че това било просто грешка на езика. Но за Екман било повече от ясно каква е истината.
-
Гласът –
Най-честите вокални индикатори за измама са речеви грешки и паузи, особено при начало на отговор на въпрос. Причините са 2 – недобре подготвена лъжа и страх;
-
Тялото –
когато човек направи жест, който не е в синхрон с казаното от него. Екман дава с пример със студентка на изпит. Като професорът е ужасен човек, който си играел с бъдещето на студентите. Докато я изпитвал, тя сложила ръката си върху коляното и показала средния си пръст, с което подсъзнателно показала отношението си към изпитващия. Има 2 белега, че един жест не е съзнателно направен – когато е изпълнен само фрагмент от него, като повдигане само на едното рамо, а не на двете; и когато е направен извън централната презентативна зона;
-
Сигнали във вегетативната нервна система –
когато човек се задъхва, поти, честотата на преглъщане се увеличи – това са забележими промени при емоционална възбуда и стават несъзнателно. Полиграфът използва именно тези белези, за да определи дали човека лъже или не;
Вегетативната нервна система (Автономна нервна система) обхваща и регулира вътрешните органи – сърце, стомах, бели дробове, черен дроб, черва, кръвоносни съдове, жлези и др.
Фройд: “Необходимото условие за поява на грешка на езика е потиснатото намерение на говорещия да съобщи нещо.”
Лицевите (мимически) знаци за измама –
те са най-богатият източник на информация за човешките емоции и разкриват тънки нюанси на душевното състояние. Лицето може да покаже:
- Коя е изпитваната емоция;
- Колко силна е изпитваната емоция;
- Има ли смесване на емоции;
Понеже лицевите изражения са стотици хиляди и за една емоция може да има десетки изражения, затова има начини, по които може да се разглежда цялото семейство от лицеви изражения за една емоция – това са – интензитет, степен на овладяност, период, за който се разгаря, период, за който утихва, температура, истинност.
Вижте още: Как да разпознаем лъжата? (видео)
Микроизражения
- Меродавни – такива, които не могат да се изимитират;
- Немеродавни – такива, които могат.
Има 2 типа грешки, които могат да се направят, при разчитане на лъжа при микроизражения:
-
“Грешка на Отело” –
неотчитането, че искреният човек, заподозрян в лъжа може да покаже същата емоционална реакция като лъжеца – неповярвана истина
-
“Риск на Брокоу” –
неотчитането на индивидуални специфики, поради които лъжецът може да не покаже някои от признаците за лъжа, а искреният – да покаже – повярвана лъжа Екман разглежда до колко, всъщност, полиграфът доказва кога някой лъже.
Понеже вече споменах, че полиграфът отчита само ефектите на Вегетативната нервна система, това означава, че изключва всички останали знаци за измама – жестове и микроизражения, както и промените в гласа. Това изследва Екман. Прави опити, в които невинни хора знаят, че са обвинени и съответно заради притеснението им, полиграфът отчита, че са виновни, както и за такива, които не знаят, че са обвинени и полиграфът отчита, че са невинни, защото не показват никакви признаци, които се засичат чрез полиграфът.
Ето причини, поради които невинен може да е определен като виновен в лъжа според полиграфът:
- Полицията греши – накърнена репутация – води до притеснение – от там виновни знаци
- Полицията е несправедлива – неприязън и недоверие към полицията
- Техниката дава грешки
- Заподозряният е страхлив, виновен или озлобен
- Заподозряният, макар и невинен, реагира емоционално на събитията, свързани с престъплението
Метод на виновната осведоменост –
когато човек е виновен, ще реагира, когато чуе детайл свързан с престъплението – например, дали са откраднати 5, 10, 50, 100, 2000 долара.
Метод на контролните въпроси –
когато се питат различни въпроси, които са свързани с престъплението и се търси реакцията на заподозрения
Изводи от научните изследвания върху полиграфа:
Точността е по-голяма при полевите изследвания отколкото при лабораторните проучвания.
Факторите са няколко: при полевите проучвания емоционалната възбуда е по-силна, заподозрените са по-малко образовани, има по-малка сигурност относно обективната истина, както и запредставителността на подбраните случаи.
Грешките „неповярвана истина“ са доста много освен при лабораторните изследвания по метода на виновната осведоменост.
Грешките “повярвана лъжа” са най-голям брой при използване на метода на виновна осведоменост.
След всичките си изследвания Екман доказва, че са необходими много задълбочени познания в разчитането на лъжата.
Сега, когато детектора на лъжата е техника, която е достъпна за всеки, то способността да различаваме признаците, че ни лъжат може да се усъвършенства от всеки. Разбира се добре е да не ни се налага твърде често да се ползват, но изследвания показват, че средния човек изрича около 25 неистини на ден.
